Сензор: Големината на сензора трябва да е в отношение минимум 1/6 инча. 1/4 е добър размер при видеокамерите (колкото по-малко е второто число в отношението, толкова по-голям сензор ще се получи). Някои характерни големини при цифровите фотоапарати са: 1/3, 1/2.5, 1/2.33, 1/1.8 и др.). Минималната чувствителност към светлина, която камерата притежава трябва да бъде под 7 lux-а. Чувствителни режими с 3-4 lux-а са едни оптимални стойности,  често срещани в актуалните модели на пазара. Ако имаме нисък праг на чувствителност, то ще можем да получим качествена картина при ниска осветеност (закрити помещения, вечерна обстановка и др.). Сензорите могат да бъдат CCD или CMOS, като се забелязва все по-масовото използване на новите т.нар. “задно осветени CMOS-сензори“ (Back-illuminated CMOS – разработени от Sony и предлагащи значително повишаване качеството на картината). Трябва да е налична възможност за запис на вече наложилото се като стандарт 1080p-видео с поне 30 кадъра в секунда.

Оптично приближение (optical zoom): Поне 10x оптичен-zoom. За видеокамерите е характерна много добрата, дори безшумна система от лещи, която осигурява приближение от средно 20x с кристално качество. Присъствието на стабилизация е задължително.

Диспей, звук, размери: 3 инча е може би златната среда за екран при фотоапарати и камери. Ако към това добавим и висока гъстота на пикселите, няма да имаме нужда от огромни дисплеи, които само хабят ценната батерия. Наличието на стандартен визьор, макар и незадължително, е доста удобно. Звукът от видеокамерите обикновено е добър, но оптимизациите (Dolby Digial и др.) или многоканалния звук/възможността за допълнителен микрофон са винаги добре дошли. В зависимост от целта, която сте си поставили е добре да изберете колкото е възможно по-лека камера. Все пак ако непрекъснато разнасяте обемно устройство, бързо ще загубите желание за снимане.

Батерия, памет, контрол на картината: Повечето модели използват стандартизирани литиево-йонни батерии на съответният производител, като капацитет от около 950-1000-1100 mAh е за предпочитане. Пригответе се да закупите и втора батерия за да не се окажете с изключена камера по средата на някое важно събитие. Най-удобната памет са флаш-картите (SDHC/SDXC са достъпни и масово разпространени) или вградените SSD-дискове (при по-скъпите модели). Добре е камерата да разполага с възможност за ръчен фокус, разпознаване на лица, както и контрол над експозицията/цветовете.

Два интригуващи модела от HDR-серията на Sony са камерите CX190E и PJ260VE, позиционирани съответно в бюджетния (Smart & simple) и в базовия (Essential) сегмент.

Ако пък сте ентусиаст и искате да създавате продукция с високо качество, а защо не и 3D-функции с оптичен zoom, то тежката артилерия е в лицето на Sony HDR-TD10E 3D Camcorder.

За търсачите на силни усещания видът и формата на камерата нямат значение. На пръв поглед Hero2 наподобява детска играчка, но под компактните размери от 60mm x 30mm x 42mm (ДxШxВ), буквално се крие средно-статистически Point & Shoot апарат. Сходните размери предполагат съвместимост с повечето аксесоари за предишният модел (Hero 1). Мегапикселите с които разполагате са 11 (5 при предишния модел), а батерията е литиево-йонна с капацитет от 1100mAh и има собствен нагревател, който осигурява оптимални условия на работа при зимна обстановка. Hero2 е водонепромокаем до 60m с използване на специалният прозрачен калъф включен в комплекта.

Камерата предлага още:

• 2x по-бърз процесор спрямо първият модел и кристално-ясни лещи (f/2.8 фиксиран фокус)
• възможност за заснемане на видео при ъгли на виждане 170°, 127° или 90°
• запис на видео със максимално 120 кадъра в секунда при резолюция 800×480 (WVGA), максимално 60 кадъра при 720p, 48 при 960p и 30 при 1080p (H.264 кодек, mp4 формат)
• обикновени снимки при ъгъл 170° и 127°, както и снимки с големина 11, 8 или 5 мегапиксела
• 10 снимки в секунда с 11mpx резолюция (burst mode)
• HD CMOS сензор с големина 1/2.3″, Timelaps видео-режим
• 3.5mm вход за допълнителен външен микрофон, HDMI-изход, USB 2.0 порт (за връзка с компютър и зареждане)
• възможност за използване на допълнителни приставки, като например Wi-Fi модул за live-streaming на видео, допълнителен LCD екран за разглеждане на снимки и др.

В GoPro HD Hero2 може да използвате карти памет до 32GB (SDHC), което ще ви осигури 4 часа запис на видео с Full HD резолюция при 30 кадъра в секунда. Неофициално се поддържа запис до 1TB с HDXC карти. Предлага се и голямо разнообразие от режими за статични снимки (заснемане на всеки 0.5, 1, 2, 10, 30 или 60 секунди).

Интерфейсът е значително подобрен (йерархично организиран) и макар отново да изглежда леко кодиран, работата с него е интуитивна и бърза. На малкия LCD-екран се изобразява активният в момента режим, зарядът на батерията, броят на снимките или видео-файловете. Контролът се осъществява само чрез 2 бутона – power/mode и shutter/select. Моделът разполага с 4 LED-диода, които сигнализират кога камерата записва без значение от коя страна ще я погледнете по време на екстремните моменти.

Освен отличните възможности за заснемане GoPro са добавили и изключително богат пакет от аксесоари. HD Hero2 разполага с всевъзможни приставки за захващане към спортното ви оборудване или дрехите. Налични са захващащи механизми за рамки на колела, мотори, сърфове или каски, както и различни видове пристягащи ленти, ъглови рамки и дори водонепропусклив калъф. Предлагат се специфични окомплектовки на камерата според типа екстремно преживяване: Outdoor (планинско колоездене, ски/сноуборд спускане и др.), Motorsports, Surf Edition. GoPro HD Hero2 вероятно е най-гъвкавата екшън камера в ценовия диапазон до $300.

Недостатъците на модела се свеждат до:

• липса на стабилизация при снимане и разтегляне на изображението при големи ъгли на снимане (170°) – т.нар. fisheye effect
• Hero2 не е подходящ за снимки при ниска осветеност (или нощно време)
• без допълнителен екран е трудно да се определи накъде снима камерата

В магазинът ни може да намерите комплекти GoPro HD Hero2 във варианти Surf Edition и Outdoor Edition с подарък SD карта A-Data 32GB class 10.

Мишката е жична, изпълнена в два цвята и с ергономична форма. Компанията е решила да премахне страничните бутони и да ги позиционира отгоре, като по този начин осигурява удобство при ползване както с лява, така и с дясна ръка. G300 е с по-малък размер спрямо типичните геймърски модели – 112mm x 73mm x 35m (ДxШxВ). Подходяща е за хора използващи повече китката и пръстите на ръката за управление и движение. Потребителите с големи ръце обхващащи мишката с цяла длан определено няма да се чувстват комфортно.

Моделът разполага с 9 бутона, които са изцяло програмируеми и след кратко свикване няма да усещате трудност в намирането на който и да е от тях. Всички те издържат до 1 милион натискания, което ви гарантира дълъг живот. Мишката е лека, но се усеща типичната здравина характерна за Logitech. Сензорът е оптичен, способен на 2500dpi и макар да не е лазерен осигурява адекватна бързина. Периодът на опресняване е 1ms, а връзката с компютъра се осъществява чрез USB-порт.

Софтуерът за настройка също е обновен и значително по-лесен за използване от предишните версии под името Logitech SetPoint. Потребителят може лесно да избере бутона, който да персонализира тъй като приложението представя виртуален вариант на мишката и всичко става само с посочване и избиране. Налична е възможност за настройка на вградените режими в паметта на мишката или създаване на голям брой локални профили, които се включват автоматично според програмата използвана в момента.

Ако изберете да използвате профили на компютъра ще получите до 5 степени за настройка на сензора, възможност за различно цветово осветяване, чрез вградените диоди, както и допълнително до 3 режима към всеки профил, който сте създали. Въпреки че мишката не предлага специални екстри, като тежести за нагласяне на теглото или сензор с ултра-висока резолюция, моделът е гъвкаво решение за бюджетните геймъри.

предимства

• дизайн подходящ за лява и дясна ръка
• 9 програмируеми бутона
• възможност за използване на специфични настройки според работещото приложение
• вградена памет в самата мишка за запомняне на 3 любими режима
• възможност за осветяване в 7 цвята според режимите на работа
• по-достъпна цена спрямо повечето геймърски модели

недостатъци

• размерът не е подходящ за хора държащи мишката с цяла ръка
• оптичен сензор вместо лазерен (може да предизвика неволно движение при повдигане)
• моделът е лек, което може да представлява проблем ако сте свикнали с по-масивни

Logitech G300 може да закупите от нашият магазин на намалена цена от 70лв.

3-rd Generation Core CPU
Прилагайки “тик-так” (tick-tock) системата си за представяне на продукти, Intel са готови с новото си “тик”-предложение в лицето на процесорите с кодово име Ivy Bridge.

Преди време Intel въведоха нов график за представяне на продуктите си, тъй като дълго време бяха критикувани, че резките подобрения в технологиите им, се случват прекалено бавно (веднъж на 4-5 години). Той се състои от т.нар. “тик-так“ цикли (на всеки 2 години). По време на “тик“-период се представят продукти базирани на вече утвърдена платформа, но със значителни подобрения, докато при „так“-периода се представя напълно нова архитектура. Ivy Bridge се позиционира, като надграждане над успешните Sandy Bridge чипове.

Обновяването на вече утвърдена платформа обикновено не е съпроводено с големи очаквания, но този път Intel са ни подготвили доста подобрения, някои от които бяха задължителни имайки предвид преднината на AMD и техните Fusion-чипове. С Ivy Bridge навлиза новият 22-нанометров производствен процес, който Intel въведоха изненадващо бързо и без увеличение на разходите. Сега те могат да предложат по-производителни и по-малки чипове, като към това прибавят и нов тип транзистори (3D tri-gate transistors), които имат увеличена контактната повърхност позволяваща по-високи честоти и по-нисък волтаж. Всичко това естествено е съпроводено с подобряване на ефективността и отделяне на по-малко топлина.

В момента Intel са единствената компания работеща с 3D-транзистори, като анализатори предричат настигане от останалите производители чак през 2014 година. 

Основните модели, вече достъпни на пазара и напълно съвместими с предишните чипсети (след BIOS-ъпдейт) са:

• Десктоп Core i7 - i7-3770K, i7-3770, 3770T, 3770S
• Десктоп Core i5 - i5-3570K, 3550, 3550S, 3450, 3450S
• Мобилни – i7-3720QM (флагман модел 45W), i7-3820QM, i7-3920XM (Extreme Edition)

вариант „K“ – процесор с отключен множител (големи възможности за оувърклок)
вариант „S“ –подобрена ефективност и по-ниска честота (частично или напълно заключен)
вариант „T“ – процесор с оптимална енергийна ефективност (заключен множител)
вариант „QM” – Quad-Core Mobile процесор

За масовите потребители са предвидени съответно вариантите i7-3770 (77W, 3.4GHz с възможност за 3.9GHz – Turbo boost, 4-ядра + Hyper-Threading, 8MB L3-cache), i5-3570K (3.4GHz, 4-ядрен без Hyper-Threading, 6MB L3-cache) и мобилният i7-3720QM (2.6GHz с възможност за Turbo Boost до 3,6GHz, 45W, 4-ядрен с Hyper-Threading, 6MB L3-cache).

Производителност и нови графични ядра HD 4000 / 2500
Цялата серия Ivy Bridge се характеризира с около 9-15% скок в производителността на самите процесори, спад в цената между $10-$19 и 50% скок в производителността на графичната система (което е най-осезаемото подобрение изключвайки различните оптимизации в процесора). Новите видео-ядра HD 4000 вече са с 16 от т.нар. работни устройства (12 в старата серия HD 3000), като е достъпен вариант HD 2500 за по-ниските класове процесори, който обаче не предлага подобрения в количеството графични устройства, а само 10-20% обща производителност над старите HD 2000).

Възможностите на HD 4000 / 2500 са:

• пълна поддръжка на DirectX 11
• нов бърз L3-кеш предназначен само за видео-ядрата, понижена консумация на енергия (22nm технология), възможност за повече едновременни видео-операции
• Intel AVX (Advanced Vector Extensions), подобрено AA и AF филтриране (Anti-aliasing / Anisotropic-filtering)
• видео ядрото има възможност да достигне до честота 1350MHz (базова 650MHz), чрез Intel Turbo Boost
• поддръжка на OpenCL 1.1, OpenGL 3.1, Shader Model 5.0, възможност за работа с до 3 монитора

Новото графично ядро напълно покрива изискванията на обикновена видеокарта с цена около $60, предоставяйки задоволително бързодействие дори при някои нови игри на резолюция 1366 x 768 (характерна за мобилни устройства). Вече са налични и тестове, които показват че игра като Crysis: Warhead може да бъде играна с близо 50 кадъра при резолюция 1680 x 1050 (Performance Quality), което е доста добро представяне за прохождащи вградени видео-ядра. При Starcraft 2 с резолюция 1680×1050 кадрите са 44 на Medium Quality.

Заключение
Ivy Bridge макар и надграждане над предишна серия носи значителни подобрения. Благодарение на нея Intel, макар и бавно, догонват конкуренцията в лицето на AMD и техните значително по-добри графични ядра. С облекчение можем да кажем, че графичните процесори в HD 4000 вече могат да изместят напълно видеокартите от нисък клас. Въпреки по-производителните си процесори, Intel все още са крачка назад спрямо вградената графика във Fusion-сериите на AMD (HD 6xxx), а тепърва предстои и тяхното лятно обновяване.

Най-силният и гласовит застъпник на идеята за т.нар. ускорени процесорни устройства бяха AMD. Поглъщайки ATI, те си осигуриха достъп до утвърдени графични технологии, които в комбинация с наличните процесорни чипове, им позволиха да направят крачка към по-сериозното обединение на процесор и видеокарта. Именно това представляват т.нар. APU – процесор и видео карта намиращи се върху обща силиконова подложка и споделящи помежду си ресурси и операции. Причините за едно такова сливане на чипове са ограниченията, които стояха пред многоядрените процесори, а именно лоша ефективност, ограничения при трансфер на големи обеми от данни, недостатъчна гъвкавост (производителността зависеше прекалено от честотата на работа).

Бурното развитие на графичните карти в последните години създаде програмируеми чипове способни на огромен брой едновременни (паралелни) изчислителни операции, които са идеални при работа с големи масиви от данни и интензивна числова обработка. Разпределяйки работата по тип и обем APU-чиповете получават около 50% подобряване на производителността спрямо обикновените процесори (CPU), значително намаляване на енергопотреблението, спестяване на място (миниатюризация – повече чипове на същия размер подложка).

SIMD Engine Array – високопроизводителни видео ядра за 2D и 3D обработка
x86 Cores – обикновени процесорни ядра
Unified Video Decoder – хардуерно видео декодиране
Platform Interfaces – връзка към дънната платка (портове, периферия)

Логичната следваща стъпка е пълното отпадане на видеокартите за сметка на универсални чипове способни на всички видове операции. За жалост вградените към процесора графични ядра все още не могат да се конкурират с високопроизводителните външни видеокарти, но в бъдеще можем да очакваме сериозен скок в скоростта. С наличните в момента APU-чипове (от Intel/AMD), потребителите спокойно могат да сглобят компютър способен да възпроизвежда Full-HD H.264 видео, непретенциозни игри и Flash-съдържание без досадно насичане или спад в производителността. Ускорените чипове са на път да изместят нискобюджетните видеокарти в системите за домашно забавление (HTPC – Home Theater PC), като Intel и AMD дори предлагат възможност за едновременна работа на вградените ядра с външни такива от подобен тип, предоставяйки още по-голяма изчислителна мощ.

Дали си струва покупката на APU? – Определено!

Искате или не, всички актуални серии процесори от Intel и AMD вече съдържат в себе си графични процесори. Тази година се очаква втората вълна от APU-чипове, като AMD са избрали лятото за премиерата на новите си ядра, докато Intel вече започнаха с 3-тата си генерация Core-процесори (избягвайки термина “APU”). Тестовете в Интернет показват категорично, че ползата от ускорените процесори не е само на хартия, особено при преносимите устройства, където пестенето на батерия е от първостепенна важност.

Сериите с ускорени процесори (мобилни), които AMD поддържа са разделени на няколко сегмента:

• Z – series – ултра-енергоефективни модели за малки устройства (таблети и др.)
• C – series – модели предназначени за леко натоварване и Интернет (нетбук/таблет устройства) – Asus Eee PC 1015BX
• Е – series – ниско-бюджетни модели APUs за лаптопи ($400) - Lenovo IdeaPad S205
• А4 – 2-ядрени процесори за сегмент с крайна цена за лаптоп от около $500 - HP Compaq ProBook 4535s
• А6 – 4-ядрени процесори за сегмент с крайна цена за лаптоп от около $600 (директна конкуренция на Intel Core i3) - Toshiba Satellite L750D-1D3
• А8 – по-висок клас лаптопи (в конкуренция с Intel Core i5/i7)

През юни AMD ще обнови серии Е, А4, А6 и A8 от вариант “Llano” (с Radeon HD 6xxx видео-ядра) до новата си разновидност “Trinity”, като се очаква десктоп моделите на А4, А6 и А8 да преминат към нов сокет (цокъл) FM2, който за съжаление няма да бъде съвместим с процесори сокет FM1.

Заключение
Единствената причина да не си купите машина с APU-чип днес, е че с времето тези процесори ще стават все по-добри. Ограниченията пред тази технология за момента са само от страната на програмистите.

HTC One V е компактен телефон с приятна форма и познатата ни извивка в долната част, която е запазена марка на HTC (от времето на модела Hero), придаваща стил и отличаваща телефоните на компанията сред морето от апарати на пазара. За малкият си и елегантен вид устройството е събрало много, ако не и всички възможни характеристики, които един потребител би могъл да поиска.

По-важните от тях са:

• Операционна система Android 4.0 Ice Cream Sandwich с интерфейс HTC Sense 4.0
• 4-бандов телефон (GSM 850/900/1800/1900MHz) + 3G поддръжка (850/900/2100MHz)
• 3.7“ капацитивен тъч-екран с 16 милиона цвята и резолюция 480×800 пиксела
• 1 GHz процесор, видео ускорение – Adreno 205, чипсет – Qualcomm Snapdragon MSM8255
• 4 GB памет (от които 1 GB са достъпни за потребителя) + слот за microSD карта (до 32GB)
• Wi-Fi b/g/n и DLNA поддръжка за връзка към други мултимедийни устройства
• GPS с A-GPS поддръжка и Stereo FM-Radio с RDS
• 5 MP камера с автофокус, LED-светкавица, разпознаване на лица и режим за динамични цветове
• видео-запис с 30 кадъра в секунда и резолюция 720p, възможност за едновременен запис на видео и снимки
• microUSB-порт с възможност за зареждане, 3.5mm жак за слушалки
• Акселерометър, сензор за близост, сензор за околна осветеност
• Гласово набиране, офис редактор – Polaris Office, DivX/XviD поддръжка, ускорено зареждане на OS (8-12сек.)

При нея са налични 3 варианта на ядрата (които се различават помежду си основно в честотите на ядрата, броят на stream-процесорите и следователно – енергопотреблението):

• Tahiti – насочена към екстремните геймъри, притежаваща всички възможни обновления и оптимизации на новата архитектура (Radeon HD 7970, 7950, 7930)
• Pitcairn – предлага отлична производителност на добра цена (Radeon HD 7870, 7850)
• Cape Verde – бюджетен вариант насочен към по-непретенциозните геймъри (Radeon HD 7770, 7750)

Radeon HD 7970 и новата архитектура
Първото ядро, което AMD представи през Януари е Tahiti. На него се базира и новият върхов модел на компанията - HD 7970. Предназначен е за ентусиасти, които търсят най-производителните решения и имаше първоначална цена от около $549, която беше редуцирана след скорошното пускане на конкурентният модел от Nvidia – GTX 680.

При новата архитектура се забелязва значително увеличение на т.нар. stream-процесори (с около 500 повече), което се дължи на преминаването към 28-нанометров процес на изработка. HD 7970 е първата видео карта на пазара поддържаща PCI Express 3.0 (PCIe 3.0). Обновен е и стандарта за работа с повече от един монитор – Eyefinity 2.0 (изобразяване до 16 000 пиксела по вертикала или хоризонтала и нагласяне на картината според физическите размери на екраните). За жалост няма промяна в енергопотреблението. То отново е 250W, което е с 50W повече в сравнение с конкурентният модел на Nvidia. Вероятно поради тази причина от AMD са добавили допълнителна функция към ядрото на картата наречена “ZeroCore Power“.

Тя изключва процесора и вентилаторите на HD 7970 в периоди без натоварване (напр. при преминаване на монитора в sleep-режим), докато останалата част от компютъра продължава работата си. Макар и не толкова съществена, опцията е добро решение особено при системи с CrossFire (поне две видео карти работещи в паралел).

AMD са направили значителни оптимизации при работата с растерни/пикселни елементи, прибавили са многослойна Anti-aliasing филтрация, а също и обновление на HDMI възможностите до версия 1.4а.

Друга интересна технология в новата серия HD 7000 са т.нар. Partially Resident Textures (PRT). Метод за обработка на текстурите, при който във видео паметта предварително се зареждат определени части от тях, които след това се подават към GPU за обработка в момента на използване. Теоретично се намалява опасността от забавяне/насичане, която възниква при трансфера на големи текстури от хард-диска към процесора и видеокартата в съвременните игри.

Наскоро появилите се сравнения в Интернет между HD 7970 и Nvidia GTX-680 показват сходни резултати със съвсем лек превес на Nvidia (от 5 до 10% в тестове без оувърклок). Отново сме свидетели на познатата и оспорвана битка Nvidia – Radeon. И двете компании предлагат много близки решения, като разликите са основно в добавените технологични решения и оптимизации.

Заключение
С новата си генерация карти (HD 7000 series) AMD предлагат еволюционно решение без особени изненади. След пускането на конкурентни модели от nVidia в близко бъдеще може да се очаква ценово разместване в полза на потребителите. HD 7970 е подходяща за ентусиасти готови на сериозен оувърклок, който да изстиска максималното от картата. Имайки предвид и няколко месечната преднина, AMD със сигурност са затвърдили позиции и при по-масовите карти с вариантите HD 7770 / 7750.

TXAA – нов тип подобрено Anti-Aliasing-филтриране на картината (имащо особено голямо значение при игрите), което заимства ефекти подобни на тези използвани при създаването на компютърно-генерирани изображения (CG/CGI филми). Предлагат се два режима TXAA 1 и TXAA 2, които отговарят съответно на качество 8xMSAA с бързодействието на 2xMSAA и качество надвишаващо  8xMSAA, с бързодействието на 4xMSAA (MSAA – Multisample Anti-aliasing). Новата филтрация ще е от голяма полза тъй като АА-обработката отнема изключително много ресурси и се очаква да бъде директно вграждана в бъдещите игрови-енджини (MechWarrior Online, Secret World, Eve Online, Borderlands 2, Unreal Engine 4, Crytek).

Както се вижда на снимката, прилагането на TXAA филтриране подобрява още повече качеството на изображението особено в очертанията (ръбовете) на обектите.

FXAA – софтуерна настройка в драйвера, която разпознава границите между различните обекти в картината (според контраста между тях) и ги обработва с висока скорост (изземайки функциите на Anti-aliasing). Резултатите са добри, но при наличие на текст в картината е възможно влошаване на четливостта му.

Adaptive V-Sync – оптимизация на стандартния режим за синхронизация, между опресняването на монитора и картината изпращана от видео картата (подобрен V-Sync).

GPU Boost – алгоритъм вграден във видео картата, който контролира честотата на която тя работи, според натовареността и от съответното приложение използвано в момента. Вариант на динамичен оувърклок, като в случая се съблюдава температурата на ядрото и не се допуска надхвърляне на безопасните работни граници.

Много добра (почти двойна) производителност за ват изразходвана енергия (performance per watt). Картата се нуждае само от допълнителен 6-пинов захранващ кабел (за разлика от други високопроизводителни карти използващи един 6-пинов и един 8-пинов кабел едновременно).

Спецификации

Както се вижда от данните Nvidia са успели да увеличат количеството на stream-процесорите тройно (до 1536 броя), използвайки 28-нанометров производствен процес. Според първоначалните тестове това увеличение води до двоен скок в производителността. Освен това по технически данни картата би следвало да има 195% по-добра шейдър производителност, 260% повече производителност при текстурите и 87% увеличение при растерните операции (Pixel Pipelines). От Nvidia са преценили, че утрояването на stream-процесорите е достатъчно голям скок в производителността и са премахнали т.нар. “shader clock“ и всички изчислителни операции работят на честотата на ядрото.

Цената от 499 долара се запазва, което е добра пазарна маневра имайки предвид производителността предлагана от картата (като следствие се забеляза намаление на цените при върховите модели карти на конкурентите от AMD).

Заключение
Nvidia оправда очакванията на индустрията и представи високопроизводителна карта, която отново оглави класациите (в Интернет вече са налични и достатъчно тестове подкрепящи заявената производителност). Ролите между основните играчи този път са разменени: AMD изпревариха и представиха карта с високи изисквания за захранване и голяма производителност, докато Nvidia държат едновременно бърза, енергийно-ефективна  и по-тиха карта от върховия Radeon HD 7970 (положението беше точно обратното с предшестващият модел GTX 580 и Radeon 6-та серия).

Характеристики
Очакванията към новият чипсет са смесени. Разликите между предишният високопроизводителен чипсет (Z68, пуснат на пазара през Май 2011) и новият Z77 са по-скоро козметични. И двете генерации чипсети разполагат с DMI 2.0 (Direct Media Interface), еднакви са по размер и имат по 6 броя SATA порта (два от които 6 Gb/s). Различното при Z77 е наличието на вградена поддръжка на USB 3.0 (само за 4 порта от 14), възможност за ползване на вградената iGPU видео поддръжка от всички варианти на чипсетите, подобрена 3D производителност, понижена консумация на енергия, липса на обикновени PCI слотове и две допълнения: Intel® Smart Connect и Intel® Rapid Start.

Intel® Smart Connect – системата периодично “събужда“ мрежовата връзка на компютъра към Интернет докато той е в sleep-режим с цел получаване на съобщения от е-mail, от Twitter/Facebook приложения или други автоматично изтеглящи информация програми.

Intel® Rapid Start – представлява нов тип hibernate-режим, който използва NAND-флаш памет с цел връщане към работно състояние на системата в рамките на 5-7 секунди.

Вариантите на чипсетите от новата 7-ма серия са няколко: Z77 – върхов модел, Z75 – среден клас ентусиасти, H77 – разновидност ориентирана към масовият потребител, Q77/Q75/B75 – ориентирани към корпоративни и бизнес клиенти, както и варианти за мобилни компютри (могат да бъдат разгледани по-подробно на Intel.com).

Необходим ли е ъпгрейд? 
Ако вече притежавате добра система работеща с предишната 6-та серия чипсети, производителността която ще извлечете с евентуална смяна на дънната платка няма да е значителна. Но ако планирате закупуване на изцяло нови дънна платка + процесор, определено 7-ма серия си заслужава: вградена USB 3.0 поддръжка, обновен iGPU – LucidLogix Virtu MVP (повишен frame-rate при игри), понижена консумация на енергия, нови Intel-оптимизации.

На пазара вече са налични дънни платки с чипсет Z77, както и с останалите разновидности (H77 и др.), но тепърва предстои масовото им навлизане.

ASUS P8Z77-V Deluxe

Asus предлагат доста интересна дънна платка от висок клас. Тя е може би най-производителната от всички техни модели със сокет LGA1155. Притежава отлични възможности за оувърклок (паметта може да достигне DDR3-2600MHz) и се възползва напълно от всички възможности на чипсета Z77 (оувърклок на вграденото видео-ядро, пълна поддръжка на Lucid Logix Virtu MVP и на всички Intel оптимизации). Потребителят разполага с огромен брой възможности за добавяне на допълнителни устройства и свързване, като най-интересните от тях са:

• 2 x PCIe 3.0 x16 ;  1 x PCIe 2.0 x16 ;  4 x PCIe 2.0 x1;
• HDMI 1.4a и DisplayPort 1.1a, 8-канално аудио (Realtek ALC898), SPDIF-изход
• Wi-Fi 802.11a/b/g/n контролер
• Bluetooth 4.0 модул
• 6 външни USB 3.0 порта, 4 x USB 2.0 и 2 x LAN порта
• възможност за обновяване на BIOS без да има поставен процесор (USB BIOS Flashback)
• прецизен контрол на процесора, паметта и вграденото видео чрез Smart DIGI+ в BIOS.

Цена към момента – 471 лв.

Gigabyte GA-Z77-D3H

Бюджетно решение от Gigabyte използващо чипсета Z77. Дънната платка поддръжка 4 USB 3.0 порта от Z77 и добавя още два чрез контролер на Etron. Налице е mSATA конектор, за включване на допълнителен SSD диск с малък капацитет с цел производителност (чрез Intel SRT). Чипсета се охлажда пасивно (от радиатор) и не е подходящ за сериозен оувърклок. Платката разполага с два обикновени PCI слота, два  PCIe 3.0 x16 слота (PCI Express 3.0) и два PCIe x1. SLI-режим не се поддържа, аудиото се осигурява от чип на VIA, Gigabit LAN от Atheros, HDMI порт, DVI и D-Sub. Gigabyte са добавили и обновен BIOS.

Цена към 20.04.2012г. – 242лв.

Кратка информация
Процесор:   Intel® Core™ i7-2670QM (4-ядрен, генерация: Sandy Bridge)

RAM-памет:   8GB

Твърд диск:   1TB общо (500GB хибриден SSD диск с 4GB NAND flash памет + допълнителни 500GB на 7200rpm)

Екран: 17.3 инча (43.9см) Toshiba TruBrite® HD+ TFT (3D) екран с висока яркост и LED подсветка, резолюция 1920×1080, 16:9

Дисково устройство:   Blu-ray Drive – поддържа всички видове CD, DVD дискове + Blu-ray възпроизвеждане

Графична карта: NVIDIA® GeForce® GTX 560M, 1.5GB RAM GDDR5 (с възможност за използване на системната RAM-памет до още 4GB допълнително)

Звук:   2.1 говорители Harman Kardon® със subwoofer-и, Dolby® Advanced Audio

Тегло:   3.4 kg

Дизайн
Дори на пръв поглед лаптопът на Toshiba е зашеметяващ, както отвън така и отвътре. Устройството респектира с физически размери и с върхова производителност. Издържан е в металическо сиво-черно и преливащи се червени шарки. Макар и пластмасов, корпусът създава илюзия за стабилност и здравина, клавиатурата е черна (осветена в червено) и плътно поставена без луфтове – качество характерно за Toshiba. Лаптопът е масивен и в по-голямата си част корпусът е дебел около 5cm. Бутоните са удобно разположени, осветяват се от червената подсветка на клавиатурата и рядко може да сбъркате при натискането им. Над клавиатурата са разположени капацитивни бутони за включване/изключване на Wi-fi, 3D, контрол на звука и превключване от и към енергоспестяващ режим на работа. Тракпадът е с приятен релеф и поддържа multi-touch.

Лаптопът разполага с VGA, HDMI и Ethernet портове, както и един USB 3.0 порт, 3 USB 2.0 порта (които могат да зареждат устройства и при изключен компютър), жак за слушалки.

Екран и 3D
Екранът на Qosmio X770 e респектиращите за лаптоп 17.3 инча, 120Hz и възможност за 3D възпроизвеждане. Екранът е с glossy (лъскаво) покритие, което изглежда страхотно, но цветовете ще имат нужда от лека настройка с цел да не изглеждат “измити“ при отблясъци на светлината. 3D-режимът се включва само с натискането на 1 бутон и изисква слагане на специалните 3D Nvidia очила идващи в комплект с лаптопа. Високата яркост на екрана помага в 3D режима с цел избягване на тъмна картина, както при по-стари 3D системи. Повече интерес вероятно ще предизвика възможността за възпроизвеждане на 3D съдържание към телевизори през HDMI с full-HD резолюция 1920×1080.

Производителност и батерия
Лаптопът е способен да подкара всички актуални в момента игри на едно доста добро ниво (high setting). В синтетичните тестове Qosmio  се справя отлично (PC-Magazine test results: 13750 в 3DMark06, P2200 в 3DMark11, 3200 в PCMark7 и 9860 в PCMark Vantage).

Според тестовете на Toshiba батерията би следвало да ви стигне за около 2ч. и 30мин. (с включен енергоспестяващ режим и намалена яркост на екрана до минимум). В реални условия едва ли ще изстискате повече от 1ч. работа далеч от контакта, затова е добре той да е наблизо по всяко време. Макар и лаптоп основният сегмент към който Toshiba насочва Qosmio са геймърите и потребителите желаещи да заменят обемните си десктоп системи с нещо по-леко, без компромиси в производителността.

Заключение
Toshiba за пореден път доказват, че могат да правят лаптопи за всеки сегмент. С високата си производителност и екстравагантен външен вид Qosmio X770 ще се хареса на много геймъри търсещи мобилност и малки размери. Перфектен хардуер, качествен звук и скорост са ключовите думи за този модел, единствено батерията е сериозна спънка, но при днешните батерии никой не може и да очаква производителност без включено зарядно.